посланици

Луиза
Григорова-Макариев

Какво промени театърът в теб?

Благодарение на театъра, аз успях да погледна през очите на много и различни хора, това ме направи по-разбираща, по-търпелива, дори още по-състрадателна.

Какво ти промени в твоето собствено усещане за театъра?

Малко по малко, аз започнах да гледам на театъра като на неизменна част от живота на човека.

Разкажи накратко (в максимум седем изречения) какво ти се случи през последните седем години?

Лудях, играх, самозабравях се, събуждах се, осъзнавах се, изграждах се, търпях, разочаровах се, търсих се и се намирах, вярвах, не вярвах, пак вярвах, вървях, срещах, опознавах, забравях, но най-вече ОБИЧАХ. И обичам.

 

АКО БЯХ

Животно… щях да съм Вълк, защото обичам глутницата.

Растение… щях да съм Мак, защото е красив, нo oткъснеш ли го, веднага умира.

Сезон… щях да съм Пролет, защото съм също толкова променлива.

Миризма/мирис… щях да съм Мириса на море, защото изпълва с чувства.

Град… щях да съм Бангкок, защото винаги може да те изненада.

Дума… щях да съм Влюбена, защото винаги съм.

Театрална пиеса/роман… щях да съм „Жажда за живот“, защото е вдъхновител.

всички посланици