Какво промени изкуството в теб?

Не бих казал промени, а по-скоро изгради. Изкуството изгради моя характер, създаде постоянна потребност в душата ми, да му се отдавам и да го търся. Изкуството ме уравновесява, пречиства и одухотворява.

Какво ти промени в твоето собствено усещане за изкуството?

За професия като нашата обичаме да казваме, че ние цял живот сме ученици. Цял живот търсиш съвършеното. Така че с всяка изминала година зависимостта от изкуството се засилва, намираш нови детайли, нови хоризонти, търсиш, опитваш, искаш. Промяната е градивна, пристрастяваща и нарастваща!

Разкажи накратко (в максимум седем изречения) какво ти се случи през последните седем години?

Роди се синът ми. Влюбих се. Завърших две магистратури. Гостувах на сцените на Болшой театър и Кремлевский.  Синът ми стана на 6. Татуирах се. Не станах по-млад.

АКО БЯХ …

Животно… щях да съм Мечка, защото са наивни, благи и живеят в пълна хармония със заобикалящия ги свят. 

Растение… щях да съм Баобаб, защото наскоро прочетох, че някои от тези дървета живеят над 5000 години. Колко готино е това!? Да видиш прогреса на цивилизацията.

Сезон… щях да съм Зима, ама не от тази градската, а от селската зима с многото сняг, сгушените къщички и дима от комина, защото е спокойна, романтична, желана.

Мирис… щях да съм Мирис на прясно изпечен хляб, излизащ от пещта, защото ми напомня за детството.

Град… щях да съм Рим, защото е прекрасен и да не забравяме – вечен.

Дума… щях да съм Надежда, защото знам, че накрая всичко се нарежда.

Театрална пиеса щях да съм „Ромео и Жулиета“, защото „досега светът не знай любов по- чиста и съдба по-клета от тези на Ромео и Жулиета“.