посланици

Христо
Петков

Какво промени театърът в теб?
Изкуството като цяло е много свързано с всичко, което правя. Слушам много музика, постоянно рисувам, чета, пиша, играя, снимам, пея, танцувам. Това ме променя постоянно и се чувствам добре.
 
Какво ти промени в твоето собствено усещане за театъра?
Моето усещане за театър винаги е било, че без много неща може, но без театър - не! Вече 20 години се занимавам с театър и не искам  да си представям живота ми без него.
 
Разкажи накратко (в максимум седем изречения) какво ти се случи през последните седем години?
Роди се синът ми.
Посадих дърво.
Остава ми само да построя къща и съм готов.
 
АКО БЯХ…
Животно… щях да съм Маймуна, Куче, Мечка и Гарван в едно, защото в мен са събрани много животни, които живеят в хармония и щастие.
Растение… щях да съм Бор,защото боровият мед от мен извира.
Сезон… щях да съм Есен, защото е жълто-червена, понякога топла и тиха, понякога студена и мокра, сурова и бурна...
Миризма/мирис щях да съм Пало санто, защото когато за първи път помирисах това дърво, нещо силно ме привлече в него. Винаги имам парченце в джоба, успокоява ме и ме пренася другаде.
Град… щях да съм Лисабон, защото съм от керамика и съм шарен.
Дума… щях да съм Глагол, защото не ме свърта на едно място и гледам да действам.
Театрална пиеса/роман… щях да съм „Сто години самота“ на Маркес, защото човек сам се ражда и сам умира.

всички посланици