Какво промени театърът в теб?

Научи ме, че да съществуваш не е достатъчно, трябва и да живееш. Да не слагаш бариери на мечтите си. Научи ме, че да създаваш е по-хубаво от това да имитираш и консумираш.

Какво ти промени в твоето собствено усещане за театъра?
В интерес на истината почти нищо. Винаги съм знаел важността на изкуството за човека. Качвайки се на сцената обаче разбрах, тежестта на отговорността за човека, занимаващ се с изкуство.

Разкажи накратко (в максимум седем изречения) какво ти се случи през последните седем години?

Седем години....срещнах прекрасна жена и се ожених за нея, роди ми се прелестна дъщеря и осмисли живота ми, създадох роли в театъра, които обичам. Създадох приятелства с колегите си, на които продължавам да се възхищавам. Животът ме срещна с много хора, с някои ме раздели. Случиха ми се красиви моменти, случи ми се и нещо вълнуващо. „Забърках“ се в Нощ на театрите. Преди седем години помогнах в създаването на инициативата в България, после помагах да проходи, сега гордо крача сред поредната Нощ като един от първите посланици на идеята.

АКО БЯХ…
Животно… щях да съм Носорог - дебелокожото добиче не се отказва, науми ли си нещо –преследва го докрай.

Растение… щях да съм Тученица - хем плевел, хем полезно растение.

Сезон… щях да съм Лято, което иска да е Есен, за да е по-красиво и прохладно лято.
Миризма/мирис... щях да съм мирис на купе на чисто нов скъп автомобил - много хубав аромат, ама леко дразни.
Град… щях да съм Рим, защото много ми харесва.
Дума… щях да съм Търпение, защото всичко има смисъл и точен момент, рано или късно ще се случи.

Театрална пиеса/роман… щях да съм "Ненаписан роман" от Дарин Ангелов. Комедия в безкрайно много действия.