Кукли сме ние (Сцена 47)

КУКЛИ СМЕ НИЕ

комитрагична* приказка със спорен финал

 

по пиеситеЛеонс и Ленана Георг Бюхнер и “Романтици” на Едмон Ростан

превод от английски Елица Йовчева

превод от немски Димитър Гочев

 

сценичен вариант и режисура Елица Йовчева

сценография и костюми Александра Йотковска

консултант по словесно действие д-р Лора Мутишева

авторска музика Александър Караколев

хореография Валерия Колева

автор на плаката Борис Атанасов

фотограф Мария Цветкова

 

Участват:

студенти специалност „Актьорство за драматичен театър“,  клас проф. Пламен Марков

 

В РОЛИТЕ:

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА - Вартан Алексанян, Климентина Фърцова

КРАЛЯТ -  Тодор Лазаров

КРАЛИЦАТА -  Николета Велчева

ЛЕОНС - Борис Атанасов/Боян Фърцов

ЛЕНА - Сияна Начева/Яна Пенева

РОЗЕТА: Яна Пенева / Сияна Начева

ВАЛЕРИО - Марин Маринов

СИЛВИЕТ - Теона Димова

 

“Кукли сме ние” прави „комитрагичен“* разрез на едно куклено общество, в което общовалиден модел на поведение както на средностатистическия гражданин, така и на органите на властта, е бягството от отговорност. Съвсем логично се поражда и следният въпрос: ако властимащите в една държавна структура са неспособни да стигат до логични съждения и решения, ако народът е пасивен и ленив, ако младите хора целенасочено избягват да се ангажират с лични позиции по важни социални и обществено значими въпроси, като тенденциозно прехвърлят отговорността към “по-можещите” и “по-знаещите”, тогава Кой е този, който трябва да мисли и решава вместо тях?

“Кукли сме ние” е носталгичен поглед назад към забравените романтични идеали и ценности, но също и критично напомняне за едно Друго присъствие, което често призоваваме или игнорираме, в зависимост от личните си интереси - това на Всевиждащия художник, скици от чийто мащабен проект сме всички ние. Как ли се отнася Той към безразборните проявления на нашата “свободна воля”?                                                                Елица Йовчева

*Наименованието на жанра "комитрагична" е по идея на д-р Лора Мутишева.

 

Премиера 9 и 10 октомври 2020 г., 19.30 ч., Сцена 47, Театър НАТФИЗ