Какво да правим с виолончелото?
„КАКВО ДА ПРАВИМ С ВИОЛОНЧЕЛОТО?“
от Матей Вишниек
Постановъчен екип:
Превод - Огнян Стамболиев
Режисьор - Николай Поляков
Сценография и костюми - Марина Райчинова
Пластика - Анна Пампулова
Чакането. Свещената тема на абсурдната драма.
Не са малко мъдреците, които подреждат човешкия живот в три фази: раждане, чакане, смърт. Чакането, в неговите безкрайни варианти – работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здраве или болест, в уюта на природата или в затворено пространство (понякога с решетки) – винаги достига финалната си точка. И това не е нито песимистично, нито оптимистично. Това е просто сблъсъкът ни с времето, което тече неумолимо, без да се съобразява с нашето одобрение или недоволство.
Може би най-смислената еманация на чакането, все пак, е изкуството. Може би. Но то пък, като привилегия само на избрани, неизбежно ражда подсъзнателната ненавист на чакащото мнозинство.
Конфликтът е нерешим, обаче понякога е забавен.
Приятна среща с Матей Вишниек и неговата версия на чакането.
НИКОЛАЙ ПОЛЯКОВ
През мрачен дъждовен ден в чакалнята на една гара Мъжът с вестника, Старецът с бастуна и Дамата с воала чакат неизвестно какво – може би е влак, може би нещо друго. Малко встрани Мъжът с виолончелото свири тиха, леко досадна мелодия. В началото тримата нямат нищо против музиката. После започват да се питат как той свири без ноти, каква е пиесата, която изпълнява, дали му плащат да свири непрекъснато едно и също. Тихото раздразнение прераства в явно недоволство, по-сетне в крайна непоносимост към другия, към човека на изкуството или просто към човека, който има свой начин на живот, различен и абсолютно непонятен. Остава само виолончелото и въпросът: Какво да правим с виолончелото? Проблемът с човека е решен, но остава проблемът с предмета.
С участието на:
ВАЛЕНТИН ТАНЕВ, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, МАРИН ЯНЕВ, проф. АНАТОЛИ КРЪСТЕВ
Драматург на постановката - Светлана Панчева
Асистент-режисьор - Меглена Димитрова
Художник на плаката и програмата - Янина Петрова
Фотограф - Божидар Марков
Представлението не е подходящо за лица под 12 г.